"Толкова е важно да споделиш щастието си!"
София (5) и сестра й Анджелина (3) попитаха родителите си: „Водещата на HSE24 Джудит Уилямс (40) и телевизионната звезда Александър-Клаус Стейчър (44) посетиха SOS заедно с тях -Mütter- und Kindertageszentrum в Мюнхен Придружихме семейството и поговорихме с двойката ...
Защо подкрепяте SOS Детско селище, а не друга организация?
Джудит Уилямс: В живота си имах някои гранични преживявания. Когато забременях, бързо разбрах, че трябва да отгледам детето си сам. Щях да започна кариера. Тогава за пръв път разбрах каква е тежест за майките и бащите, детето и кариерата да станат под една шапка. Чудех се как го правят хората, чието желание да има деца не е толкова силно, колкото моето. Защото за мен никога не би било възможно да раздаде детето си. Но ако е необходимо децата да растат отделно от собствените си родители - по каквато и да е причина - тогава SOS Детското селище е прекрасна институция за предоставяне на деца на семейство в подредени условия.
Александър-Клаус Стейчър: Джудит и аз живеем заедно в класическо семейство. Обичаме децата си идолопоклонно. Ето защо ангажиментът ни към SOS е въпрос на сърцето, за което явно заставаме зад. Децата са най-важната връзка в нашето общество и където децата в неравностойно положение могат да бъдат смислени и интегрирани с любов, човек трябва да предложи своята подкрепа. Особено, ако като нас можете да стоите толкова много на слънчевата страна на живота!
Имали ли сте опит с бедност, недостатък?
Александър-Клаус Стейчър: Добре си спомням, че майка ми покани мендженец, който редовно беше в нашето малко село на прага, на нашия обяд. Когато този човек, който беше отишъл толкова далеч, ни благодари на всички така сърдечно, дори като дете имах лоша съвест, защото бях толкова добре. Затова решихме да го поканим на Бъдни вечер. Той всъщност дойде и се включи в тържеството. За първи път истинският смисъл на този фестивал се отвори пред мен - трайно преживяване.
Джудит Уилямс: Точно така беше и при нас: Родителите ми много често канеха хора от църквата на Бъдни вечер, които иначе бяха сами. Те ни научиха да споделяме винаги радостта на празника. Имахме много трайни и положителни спомени.
Как сте, когато видите деца, които не са толкова добри, колкото вашите?
Александър-Клаус Стейчър: По принцип и двамата сме с деца, които са лошо изградени много близо до водата. Независимо дали става въпрос за филм, трогателна история, която е в хартия, или съдба, на която сме свидетели от първа ръка. През многобройните си пътувания често сме виждали бедни и пренебрегвани деца. Трудно ни е да се справим.
Джудит Уилямс: Бих искала да отворя детски дом за такива деца. Сигурен съм обаче, че мога да направя много добро в живота си за деца и хора в неравностойно положение. Мисля много за това как мога да използвам моята и нашата изложена позиция, за да правя добро.
Какво може да се направи по-добре в Германия?
Александър-Клаус Стейчър: За първи път си спомням думата „Service Desert Germany“. И колкото и да обичам родината си и свързания с нея добър начин на живот: Германия почти няма хора, които да обичат да „служат“ на другите. „Следващата услуга“ остава на пистата. Обслужването по отношение на деца е тук, за разлика от други страни, които все още са много жизнеспособни!
Джудит Уилямс: Като американка и понеже и двамата често сме в чужбина в САЩ, Англия и т.н., трябва да кажа, че децата са „звездите“ в САЩ, докато често се смущаваме, когато обърнем глава, както правим В нашия случай - елате в ресторант с четири деца и потърсете място. Децата са бъдещето, а не досаден придатък. Това трябва да е повече в съзнанието на хората.
