интервю
За първи път след раздялата тя сега говори за истинските причини за любовта навън.
Когато любовта се скъса, това винаги е като малка смърт. Но Сакия Валенсия (47) знае, че понякога се налага да теглиш линия. При нас Саскиа Валенсия говори открито за скъсаните си отношения с Хелмут Зерл (57 г.), кариерните проблеми и това, което желае. Тя е неомъжена от 6 месеца. Саски Валенсия говори с нас за чувствата си ...
Какво е да бъдеш на сцената заедно с бившия си приятел Хелмут Зерл?
Саска Валесия: Хубаво. Все още се оправяме и обичаме да отидем в театралния бар на питие след представлението.
Ако се разбирате добре, защо се разделихте след десет години?
Просто имаме различни идеи за живота. Често бях самотен в отношенията си. Особено годината, в която снимах „Червени рози“ . Често бях сама и имах много време да мисля. Разбрах много за това. Хелмут и аз виждаме много неща просто коренно различни.
Не забелязахте ли това по-рано?
В началото сте влюбени и разбира се се променяте с годините. Дори и нашето време заедно да е било много приятно, в един момент трябва да се върнете към сетивата си и да правите изводи, ако нещата не продължат.
Винаги ли сте били толкова последователни?
В живота наистина е важно да си удовлетворен. Винаги трябва да се притеснявате за това. И се чувствам, както сега, много добре. Всяка фаза в живота има нещо в себе си. И фазата, в която сега идвам, ще донесе и красива. Просто трябва да се осмелите да направите първата стъпка.
Сега се фокусирате повече върху кариерата си?
Това не е толкова лесно. Минах седмицата в центъра за работа и казах: мога да направя всичко, дори журналист или брокер на недвижими имоти, но пазарът изглежда зле. Не само за актьорите. В Германия само около дванадесет основни филма се снимат всяка година. Достатъчно лесно е да разберете колко актриси са необходими за това.
Значи оставаш в театъра, може би да продължиш с Хелмут Цирл?
Мисля, че това би било много хубаво. Благодарен съм за всеки ангажимент. Все още обаче не знам дали ще се върна на сцената с Хелмут. В разговор е, но мисля, че той страда повече от раздялата ни от мен.